Останаха след теб мъгли от горест.
Те всичко скриха в бяла тишина.
Покри се с лед самотният прозорец.
Душата ми обви се в пелена.

Не се опитвам даже да разкъсвам
на спомените призрачния плат.
Намерих те, когато беше късно.
Преди да те докосна - лъхна хлад.

Преди портрета - счупи се моливът.
Преди стиха - писалката ми спря.
Признанието - в устни мълчаливи,
преди да лумне - скършено умря.

Не можех с думи да те нарисувам.
Замръзнал стон остана недочут.
Не можех да те галя и целувам.
Не можех да те имам в моя скут.

Не се опитвах даже да мечтая.
Разминаха се думи и лица.
И бяла тишина покри накрая
мечтите ми - строшени стъкълца.

Обърна се към мен - непокорима.
За сетен път усмихна се с тъга.
Мълчах и знаех - няма да те имам.
Умираше душата ми в снега.

Сълзите си преглътнал в самотата,
безмълвен твоя отказ ти простих.
А зимен вихър разпиля листата,
събирани за тебе - стих по стих.

От ClassMen