САМОТА

web | Сатири

Той дойде
и без да ме погледне,
заговори с глухия си глас:
"Моля те,
вземи от нежността ми!
Не за себе си,
заради мен вземи!
Сам не бих понесъл тежестта й.
Никое човешко престъпление
не е смазвало така плещите ми.
Моля те,
вземи от нежността ми.

Капчица по капчица я сбирах,
пазех я,
не зная за кого я пазех.
Гордостта и злобата ми бха
съдове, в които я затварях.
Тя кипи,
кипи, коварната,
и ето -
обръчите и дъгите пукат...
Страх ме е -
вземи от нежността ми."

Станах мълчаливо и с погнуса
гневно го изблъсках през вратата.
И тогава някъде от двора
чух отчаян и прегракнал вой.
Скочих и го зърнах в полумрака -
сграбчил здраво сухото дърво,
виеше протяжно
към луната.
Какъв е този вой?! -
извиках грубо.

Той замълча
и чух от тъмнината
гласа му грапав и измъчен:
- Попитай вълците -
от тях съм го научил.